„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…“
Едва ли има българин, който да не знае чий е този стих, кога и по какъв повод е написан. Стих, превърнал се в епитафия за своя автор. Пред величието на Ботев стоим смълчани! Не само заради саможертвата! Не само заради гениалната поезия и острата публицистика, но и заради онова хъшовско непокорство, което Ботев носи у себе си и което всеки, в един или друг момент от живота си, е искал да притежава. Смелостта и превилегията „силно да любиш и мразиш“! Силата и свободата да извикаш „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани!“. И не само да го обявиш, но и да защитиш с живота си правото на по-добър и по-справедлив свят.
Краткия си път между рождението на 6 януари 1848 година и легендарната смърт на 2 юни 1876 година, Ботев успява да извърви смело, бурно, неповторимо. На 18 години прописва, на 24 – става известен, на 28 – безсмъртен. Ботеви са думите „България не е в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще“. Наши грижа, дълг и право са да помним миналото и да градим настоящето и бъдещето.
